Постинг
05.11.2012 13:48 -
Интервю за работа
Автор: becksssss
Категория: Забавление
Прочетен: 19816 Коментари: 37 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2012 19:10
Прочетен: 19816 Коментари: 37 Гласове:
22
Последна промяна: 07.11.2012 19:10
Преди няколко години (мисля, че беше през късната пролет на 2007 година) пуснах обява, че търся да наема графичен дизайнер. Тогава безработицата беше под процент и трудно се намираха кадри, да не говорим пък свестни кадри. По това време бумът на строителството беше, така да се каже, в апогея си и големите градове се пълнеха с хора от къде ли не. Поради тази причина вероятността да наемеш работник от друг град или село беше много по-голяма от вероятността той да е местен кадър. Да не говорим, че местните кадри бяха или вече заети, или искаха неоправдано големи заплати за работата, която им се налагаше да вършат. А бе, накратко казано - в ония години беше страшно трудно да си намериш свестни, отговорни и работливи служители. Повечето бяха скрап. То не че сега е много различно, ама онова тогава си беше извън пътя.
Та, обажда се един ден някакъв мъж по телефона във връзка с обявата и провеждаме следния разговор с него. Ще се опитам да го възстановя по памет.
Кандидат: "Ало, за убявата съ убаждам. Можи ли да гуворя с шефа?"
Аз: "Управителят е на телефона. Здравейте!"
Кандидат: "Здръвейти! Ми аз искам да пупитам за условията, куиту придлагати."
Аз: "Ами те са описани в самата обява, но кажете какво точно Ви интересува във връзка с условията?"
Кандидат: "Ми ’сичку. Работну времи, пари, ко ши работя... Тия нища."
Аз: "Е, как какво ще работите - графичен дизайнер търся аз. Но най-добре ще е да дойдете на място в офиса и ще поговорим. Не мисля, че това е разговор за по телефона."
Кандидат (след кратко колебание): "Ми то хубуу, ма... Аз ни живея в Бургас."
Аз: "Откъде сте?"
Кандидат: "Ми ут Търговищи съ убаждам."
Аз: "Хм... Малко далече е от тук."
Кандидат (нещо сумти и дъвче в слушалката): "Ми да, далечи й май. Ма аз мога да дойда. Ни ми пречи."
Аз: "Имате намерение да се местите да живеете в Бургас ли? Ако е така, това си е доста сериозно нещо. Помислете си."
Кандидат (отново нещо дъвче в слушалката - музика за ухото ми): "Ми аз точну туй исках да пупитам сига. Вий там нещу квартира усигурявати ли, туй-унуй?"
Аз (леко изненадан): "Да осигурявам квартира ли?"
Кандидат (мляска здраво в слушалката): "Мхм..."
Аз (вече леко ядосан): "Господине, Вие се обаждате за работа, а не за квартира, нали така? Кажете ми работил ли сте някога като графичен дизайнер?"
Кандидат (невъзмутимо, мляс, мляс): "Ми работил съм на кунпютър, да."
Аз (все още леко ядосан): "В какъв смисъл сте работил на компютър - това е доста общо казано. Питам Ви работил ли сте като графичен дизайнер, имате ли представа от съответните програми?"
Кандидат (мляс мляс): "Ми в къщи съм пра’ил визитки на корела. Пра’ил съм и табели, брушурки, липинки, туй-унуй, ма на частну, за мени си."
Отварям една скобка, за да кажа, че просто обожавам думата "липинки", с ударение на средното "и". За недоумяващите, ще преведа, че става дума за лепенки. А за непосветените ще кажа, че няма по-глупав и непрофесионален начин от това да наречеш един стикер лепенка, да не говорим, че съм чувал и колеги, които го наричат ваденка, но това е една съвсем друга тема. Продължаваме нататък с интервюто за работа.
Аз: "Интересува ме работил ли сте професионално тази работа, в смисъл в рекламно студио, агенция или печатница, правил ли сте дизайни, графични оформления, набиране на текст, какви програми владеете, такива неща?"
Кандидат (този път нямаше мляс, мляс): "Ъ!!! К’ви агенции и пичатници у Търговищи!!! Тука умряла рабута. Аз затуй искам да са махам ут тука."
Аз (отново ядосан, този път повече): "Господине, в обявата ясно съм написал точно на какви условия трябва да отговаря кандидатът. Не съм вдигнал много високо летвата, в смисъл, че не изисквам някакъв голям стаж или пък препоръки, но все пак мисля, че е добре да имате някакъв, макар и минимален опит. От това, което ми говорите, оставам с впечатление, че не отговаряте на изискванията. Съжалявам!"
Кандидат (все едно не съм го отрязал преди секунда): "Ми аз смятам да идвам тая седмица към мурету с жина ми и дитету и мога да дойда да са видим и да пугуворим."
Аз (внезапно решил да не се ядосвам повече с тоя): "Семеен сте, така ли?"
Кандидат: "Да. Имам и’но дите на четири гудинки. Аз щях и туй да питам - кък стуят нищата с детскити гръдини у Бургас? Мойти ли дъ усигурити нещу зъ дитету?"
Аз (вече с любопитство, докъде може да стигне в наглостта си този човек): "Да осигуря място в детска градина за детето Ви, така ли?"
Кандидат: "Ми, вижти сига. Ний ни пузнавами гръдъ, нищу ни знайми куе къде й, кък са нищата, цинити, и тъй нататък и ши съ нуждайм ут помущ в началуту. Затуй ва питам. Вий сти шефа все пак."
Аз (иронично, но цървулът не схвана): "Така е - аз съм шефът. Още нещо интересува ли Ви относно условията за работа и живот в Бургас?"
Кандидат (дори не му направи впечатление, че не отговорих изобщо на предния му въпрос): "Ми интирисуват ма и парити... Колку пари давати, ’щоту тука в Търговищи умряла ра’ута. Ня’а ра’ута, ня’а пари... Ма съм чувал, чи в Бургас цинити били по-високи, ’сичку било по-скъпу."
Аз: "Заплатата е според способностите Ви и според това, което сте свършил като работа. Нали се сещате, че ние не сме бюджетна институция, нито на държавни дотации, а частна фирма и парите си ги изкарваме сами?"
Кандидат: "Да, то си й тъй, ма долу-гори ма интирисува... С каква заплата ши почна ивинтуалну?"
Аз (с нарастващо любопитство - ебаси наглеца, вече се кани да започва работа!!!): "Ами в Бургас графичните дизайнери принципно започват с 900 лева на месец заплата."
Не го излъгах - така си беше в ония години, поне в големите агенции и студиа.
Кандидат (искрено учуден): "Ухуууу, ми то туй многу дубре тугава. Супер си й заплатата. Тука у Търговищи..."
Аз (прекъсвам го, защото не ми се слуша повече как е в Търговище): "Заплатата Ви може да расте на всяко три- или шестмесечие, ако се представите като креативен човек и допринесете за просперитета на фирмата. Аз познавам дизайнери, които си докарват чисто по 2500-3000 лева доходи на месец."
Кандидат: "Туй вярну ли й?"
Аз (вече искрено се забавлявам): "Разбира се, че е вярно. Какъв ми е интересът да Ви лъжа, господине. Не мислите ли, че като работодател ще ми е много по-лесно да Ви кажа, че ще взимате твърдо 500 лева месечно и да си реша проблемите?"
Тук отварям още една скобка, за да кажа, че в ония години действително имаше печени графични дизайнери, които си докарваха доходи над 2000 лева на месец. Лично при мен са работили две такива жени дизайнерки, но едната взе, че забременя, а другата отклоняваше поръчки за себе си и се наложи да се разделим скоропостижно. Продължаваме интервюто за работа с търговищкия момък.
Кандидат: "Кхъм... Мхм... Така е. Прав сти."
Явно момъкът си беше глътнал граматиката като чу за какви заплати става дума и отговаряше двусрично и в повечето случаи нечленоразделно.
Аз: "Нещо друго интересува ли Ви, господине?"
Кандидат: "Кхъм... Мъхъм... Ъъъъ... Ми идно пуследну нещу искам да пупитам. Имати ли обедна пучивка у фирмата ви?"
Признавам, че този въпрос ме втрещи. Всичко друго очаквах, но не и това.
Аз: "Обедна почивка ли!?"
Кандидат: "Ми да. Ут куга ду куга са пучива наубяд, усигурявати ли храна, туй-унуй... "
Наистина любопитството ми относно наглостта на селския момък-кандидат беше възнаградено подобаващо. Същевременно наистина бях втрещен, че някой може да бъде толкова нагъл. Значи, не стига, че не е започнал още работа, а пита дали ще почива наобяд, ами иска и храна да му осигурявам, барабар с квартирата и детската градина на детето му.
Аз (този път искрено ядосан): "Каква почивка бе, господине? Вие още не сте започнал работа, а ме питате кога ще почивате. Не Ви ли се струва малко неадекватно и нахално от Ваша страна да ме питате подобни неща, без дори да съм ви виждал и без да сте заработил една стотинка за фирмата ми?"
Кандидат (този път явно се беше усетил, че ме е вбесил): "Ми аз ни исках тъй да прозв..."
Аз (изобщо не го оставих да се доизкаже): "Вижте, млади момко, Вие кандидатствате за РАБОТА, а не за ПОЧИВКА. Като искате да си почивате, стойте си у дома и си почивайте. При мен се работи. Приключих този разговор, господине. Всичко хубаво Ви желая!"
Кандидат: "Пъххх, ммм... Ми аз..."
Затворих слушалката ядосан.
Признавам, че това беше един преломен момент в живота ми. Точно след този разговор ми стана ясно, че България никога, ама НИКОГА няма да се оправи, а българите ще си останат едни нещастни, нагли несретници и мързеливи неудачници, които само искат без да дават нищо.
Точно в онзи момент, докато все още се съвземах от шокиращата байганьовска наглост на този непознат търговищки левент, аз си казах, че с този манталитет на хората, България не я очаква нищо добро.
В следващите няколко дни се обадиха още десетина души, като само трима бяха местни, но се оказа, че "графичен дизайнер" не им говори нищо (сякаш бях написал проклетата обява на индокитайски, ебаси!), едната кандидатка беше работещ счетоводител (!?), но искала да разнообрази живота си (аз й препоръчах да отиде в Дисниленд за тази цел), а останалите кандидати дори не ги помня, макар да се видях с повечето от тях в офиса. Единственото, което помня, беше, че всички до един ме попитаха дали "усигурявам пучивка, убяд, квартири, туй-унуй" и други такива благини, взависимост от нуждите на всеки, сякаш съм квартирно бюро или хотел, ебаси! В крайна сметка наех на хонорар едно момче, току що завършило езикова гимназия, но с амбиции да стане художник-аниматор. Наех го с препоръката на мой добър познат и не съжалявах. Защото пичът се оказа дяволски добър.
Та, от всичко казано дотук, мислите ли, че по-голямата част от българите са добри работници, които получават неадекватно заплащане за труда си или си заслужават всяка шибана стотинка, която им подхвърлят работодателите?
Та, обажда се един ден някакъв мъж по телефона във връзка с обявата и провеждаме следния разговор с него. Ще се опитам да го възстановя по памет.
Кандидат: "Ало, за убявата съ убаждам. Можи ли да гуворя с шефа?"
Аз: "Управителят е на телефона. Здравейте!"
Кандидат: "Здръвейти! Ми аз искам да пупитам за условията, куиту придлагати."
Аз: "Ами те са описани в самата обява, но кажете какво точно Ви интересува във връзка с условията?"
Кандидат: "Ми ’сичку. Работну времи, пари, ко ши работя... Тия нища."
Аз: "Е, как какво ще работите - графичен дизайнер търся аз. Но най-добре ще е да дойдете на място в офиса и ще поговорим. Не мисля, че това е разговор за по телефона."
Кандидат (след кратко колебание): "Ми то хубуу, ма... Аз ни живея в Бургас."
Аз: "Откъде сте?"
Кандидат: "Ми ут Търговищи съ убаждам."
Аз: "Хм... Малко далече е от тук."
Кандидат (нещо сумти и дъвче в слушалката): "Ми да, далечи й май. Ма аз мога да дойда. Ни ми пречи."
Аз: "Имате намерение да се местите да живеете в Бургас ли? Ако е така, това си е доста сериозно нещо. Помислете си."
Кандидат (отново нещо дъвче в слушалката - музика за ухото ми): "Ми аз точну туй исках да пупитам сига. Вий там нещу квартира усигурявати ли, туй-унуй?"
Аз (леко изненадан): "Да осигурявам квартира ли?"
Кандидат (мляска здраво в слушалката): "Мхм..."
Аз (вече леко ядосан): "Господине, Вие се обаждате за работа, а не за квартира, нали така? Кажете ми работил ли сте някога като графичен дизайнер?"
Кандидат (невъзмутимо, мляс, мляс): "Ми работил съм на кунпютър, да."
Аз (все още леко ядосан): "В какъв смисъл сте работил на компютър - това е доста общо казано. Питам Ви работил ли сте като графичен дизайнер, имате ли представа от съответните програми?"
Кандидат (мляс мляс): "Ми в къщи съм пра’ил визитки на корела. Пра’ил съм и табели, брушурки, липинки, туй-унуй, ма на частну, за мени си."
Отварям една скобка, за да кажа, че просто обожавам думата "липинки", с ударение на средното "и". За недоумяващите, ще преведа, че става дума за лепенки. А за непосветените ще кажа, че няма по-глупав и непрофесионален начин от това да наречеш един стикер лепенка, да не говорим, че съм чувал и колеги, които го наричат ваденка, но това е една съвсем друга тема. Продължаваме нататък с интервюто за работа.
Аз: "Интересува ме работил ли сте професионално тази работа, в смисъл в рекламно студио, агенция или печатница, правил ли сте дизайни, графични оформления, набиране на текст, какви програми владеете, такива неща?"
Кандидат (този път нямаше мляс, мляс): "Ъ!!! К’ви агенции и пичатници у Търговищи!!! Тука умряла рабута. Аз затуй искам да са махам ут тука."
Аз (отново ядосан, този път повече): "Господине, в обявата ясно съм написал точно на какви условия трябва да отговаря кандидатът. Не съм вдигнал много високо летвата, в смисъл, че не изисквам някакъв голям стаж или пък препоръки, но все пак мисля, че е добре да имате някакъв, макар и минимален опит. От това, което ми говорите, оставам с впечатление, че не отговаряте на изискванията. Съжалявам!"
Кандидат (все едно не съм го отрязал преди секунда): "Ми аз смятам да идвам тая седмица към мурету с жина ми и дитету и мога да дойда да са видим и да пугуворим."
Аз (внезапно решил да не се ядосвам повече с тоя): "Семеен сте, така ли?"
Кандидат: "Да. Имам и’но дите на четири гудинки. Аз щях и туй да питам - кък стуят нищата с детскити гръдини у Бургас? Мойти ли дъ усигурити нещу зъ дитету?"
Аз (вече с любопитство, докъде може да стигне в наглостта си този човек): "Да осигуря място в детска градина за детето Ви, така ли?"
Кандидат: "Ми, вижти сига. Ний ни пузнавами гръдъ, нищу ни знайми куе къде й, кък са нищата, цинити, и тъй нататък и ши съ нуждайм ут помущ в началуту. Затуй ва питам. Вий сти шефа все пак."
Аз (иронично, но цървулът не схвана): "Така е - аз съм шефът. Още нещо интересува ли Ви относно условията за работа и живот в Бургас?"
Кандидат (дори не му направи впечатление, че не отговорих изобщо на предния му въпрос): "Ми интирисуват ма и парити... Колку пари давати, ’щоту тука в Търговищи умряла ра’ута. Ня’а ра’ута, ня’а пари... Ма съм чувал, чи в Бургас цинити били по-високи, ’сичку било по-скъпу."
Аз: "Заплатата е според способностите Ви и според това, което сте свършил като работа. Нали се сещате, че ние не сме бюджетна институция, нито на държавни дотации, а частна фирма и парите си ги изкарваме сами?"
Кандидат: "Да, то си й тъй, ма долу-гори ма интирисува... С каква заплата ши почна ивинтуалну?"
Аз (с нарастващо любопитство - ебаси наглеца, вече се кани да започва работа!!!): "Ами в Бургас графичните дизайнери принципно започват с 900 лева на месец заплата."
Не го излъгах - така си беше в ония години, поне в големите агенции и студиа.
Кандидат (искрено учуден): "Ухуууу, ми то туй многу дубре тугава. Супер си й заплатата. Тука у Търговищи..."
Аз (прекъсвам го, защото не ми се слуша повече как е в Търговище): "Заплатата Ви може да расте на всяко три- или шестмесечие, ако се представите като креативен човек и допринесете за просперитета на фирмата. Аз познавам дизайнери, които си докарват чисто по 2500-3000 лева доходи на месец."
Кандидат: "Туй вярну ли й?"
Аз (вече искрено се забавлявам): "Разбира се, че е вярно. Какъв ми е интересът да Ви лъжа, господине. Не мислите ли, че като работодател ще ми е много по-лесно да Ви кажа, че ще взимате твърдо 500 лева месечно и да си реша проблемите?"
Тук отварям още една скобка, за да кажа, че в ония години действително имаше печени графични дизайнери, които си докарваха доходи над 2000 лева на месец. Лично при мен са работили две такива жени дизайнерки, но едната взе, че забременя, а другата отклоняваше поръчки за себе си и се наложи да се разделим скоропостижно. Продължаваме интервюто за работа с търговищкия момък.
Кандидат: "Кхъм... Мхм... Така е. Прав сти."
Явно момъкът си беше глътнал граматиката като чу за какви заплати става дума и отговаряше двусрично и в повечето случаи нечленоразделно.
Аз: "Нещо друго интересува ли Ви, господине?"
Кандидат: "Кхъм... Мъхъм... Ъъъъ... Ми идно пуследну нещу искам да пупитам. Имати ли обедна пучивка у фирмата ви?"
Признавам, че този въпрос ме втрещи. Всичко друго очаквах, но не и това.
Аз: "Обедна почивка ли!?"
Кандидат: "Ми да. Ут куга ду куга са пучива наубяд, усигурявати ли храна, туй-унуй... "
Наистина любопитството ми относно наглостта на селския момък-кандидат беше възнаградено подобаващо. Същевременно наистина бях втрещен, че някой може да бъде толкова нагъл. Значи, не стига, че не е започнал още работа, а пита дали ще почива наобяд, ами иска и храна да му осигурявам, барабар с квартирата и детската градина на детето му.
Аз (този път искрено ядосан): "Каква почивка бе, господине? Вие още не сте започнал работа, а ме питате кога ще почивате. Не Ви ли се струва малко неадекватно и нахално от Ваша страна да ме питате подобни неща, без дори да съм ви виждал и без да сте заработил една стотинка за фирмата ми?"
Кандидат (този път явно се беше усетил, че ме е вбесил): "Ми аз ни исках тъй да прозв..."
Аз (изобщо не го оставих да се доизкаже): "Вижте, млади момко, Вие кандидатствате за РАБОТА, а не за ПОЧИВКА. Като искате да си почивате, стойте си у дома и си почивайте. При мен се работи. Приключих този разговор, господине. Всичко хубаво Ви желая!"
Кандидат: "Пъххх, ммм... Ми аз..."
Затворих слушалката ядосан.
Признавам, че това беше един преломен момент в живота ми. Точно след този разговор ми стана ясно, че България никога, ама НИКОГА няма да се оправи, а българите ще си останат едни нещастни, нагли несретници и мързеливи неудачници, които само искат без да дават нищо.
Точно в онзи момент, докато все още се съвземах от шокиращата байганьовска наглост на този непознат търговищки левент, аз си казах, че с този манталитет на хората, България не я очаква нищо добро.
В следващите няколко дни се обадиха още десетина души, като само трима бяха местни, но се оказа, че "графичен дизайнер" не им говори нищо (сякаш бях написал проклетата обява на индокитайски, ебаси!), едната кандидатка беше работещ счетоводител (!?), но искала да разнообрази живота си (аз й препоръчах да отиде в Дисниленд за тази цел), а останалите кандидати дори не ги помня, макар да се видях с повечето от тях в офиса. Единственото, което помня, беше, че всички до един ме попитаха дали "усигурявам пучивка, убяд, квартири, туй-унуй" и други такива благини, взависимост от нуждите на всеки, сякаш съм квартирно бюро или хотел, ебаси! В крайна сметка наех на хонорар едно момче, току що завършило езикова гимназия, но с амбиции да стане художник-аниматор. Наех го с препоръката на мой добър познат и не съжалявах. Защото пичът се оказа дяволски добър.
Та, от всичко казано дотук, мислите ли, че по-голямата част от българите са добри работници, които получават неадекватно заплащане за труда си или си заслужават всяка шибана стотинка, която им подхвърлят работодателите?
Проблема тепърва ще се задъбочава, редом и поради демографският ни проблем.
Можещите остаряват, знаешите емигрират, а тук остават основно неграмотните лумпени интересуващи се далеч повече от Биг Брадър, от колкото от това, да повишат нивото си на умения и знания.
Така че, пази си кадрите, а ако успееш сам да си съдаваш и нови - още по-добре.
Бъдещето ше е страшно.
цитирайМожещите остаряват, знаешите емигрират, а тук остават основно неграмотните лумпени интересуващи се далеч повече от Биг Брадър, от колкото от това, да повишат нивото си на умения и знания.
Така че, пази си кадрите, а ако успееш сам да си съдаваш и нови - още по-добре.
Бъдещето ше е страшно.
2.
stealingbeauty -
Понякога се чудя защо HR са такива безумно разразнени po default.
05.11.2012 14:02
05.11.2012 14:02
Ако трябваше да водя подобни разговори ежедневно и аз не бих била особено мила. Но, честно казано, не разбирам защо си оставил този "разговор" да продължи тооооооолкова дълго?!
Колкото до въпроса... мързеливи твари винаги е имало. Не винаги с брутален диалект, не винаги некадърни, но винаги мързеливи с амбиции за "тарикатлък на дребно". Аз, лично, познавам повече хора, които бачкат като луди за недостатъчно пари.. но предполагам, че това зависи от средата на всеки. Относително е. Ако си скатавка и гледаш винаги да минеш метър и да не си пропуснеш обедната почивка, вероятността и хората в обкръжението ти да са такива, е доста голяма.
цитирайКолкото до въпроса... мързеливи твари винаги е имало. Не винаги с брутален диалект, не винаги некадърни, но винаги мързеливи с амбиции за "тарикатлък на дребно". Аз, лично, познавам повече хора, които бачкат като луди за недостатъчно пари.. но предполагам, че това зависи от средата на всеки. Относително е. Ако си скатавка и гледаш винаги да минеш метър и да не си пропуснеш обедната почивка, вероятността и хората в обкръжението ти да са такива, е доста голяма.
Отглично разказана.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
С риск да се повторя пак ще кажа, че нещата не са само черни или само бели. Има и много добри работници, има и голяма скрап наистина. Много е относително. Като цяло не е лошо човек да знае какво плюсове и минуси предлага дадена работа и да си направи сметката дали изобщо да кандидатсва за нея, а не после веднага да започне с намръкванията и изискванията. Иначе е пълно с такива ''кандидати'' като този, който описваш. То за там направо ме остави безмълвна - да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли...
цитирайstealingbeauty написа:
не разбирам защо си оставил този "разговор" да продължи тооооооолкова дълго?!
Нали споменах в постинга - защото ми беше любопитно докъде може да стигне наглецът.
Това е история отпреди повече от 5 години. Сега наистина е по-зле положението, но лично на мен не ми дреме. :)
цитирайsande написа:
Много забавна история...Отглично разказана.
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря, Санде, че си оценил художествените качества на творбата.
8.
hristo27 -
Истинско мъчение е да издържиш на ...
05.11.2012 15:02
05.11.2012 15:02
Истинско мъчение е да издържиш на такъв разговор. И все пак - доста такива "работари" се намърдаха на синекурни длъжности в началото на измислената ни демокрация.
Нищо невероятно не може да се случи в БГ. Поне аз не вярвам!!
цитирайНищо невероятно не може да се случи в БГ. Поне аз не вярвам!!
Много готино интервю. И какъв е извода? Каквото си надробите това ще папкате.
Съвременните „бизнесмени“ имаха мерак за 10 години да се превърнат в Бил Гейтс или Рокфелер. То не бяха луксозни коли, партита, имоти и пр. Нароиха се маса консултантски организации, дилъри, брокери, финансисти, PR специалисти, икономисти и подобни клатикурци. И понеже това са „престижните професии на бъдещето“ , почти всички училища се трансформираха в ковачници на мениджъри и маркетинг специалисти. естествено и висшите училища не изостанаха от тази тенденция.
И така, нароиха се много вожд, но липсват качествени индианци.
А сега ревете. Ами ревете бе, цървули. А аз ще се смея!!!
цитирайСъвременните „бизнесмени“ имаха мерак за 10 години да се превърнат в Бил Гейтс или Рокфелер. То не бяха луксозни коли, партита, имоти и пр. Нароиха се маса консултантски организации, дилъри, брокери, финансисти, PR специалисти, икономисти и подобни клатикурци. И понеже това са „престижните професии на бъдещето“ , почти всички училища се трансформираха в ковачници на мениджъри и маркетинг специалисти. естествено и висшите училища не изостанаха от тази тенденция.
И така, нароиха се много вожд, но липсват качествени индианци.
А сега ревете. Ами ревете бе, цървули. А аз ще се смея!!!
радвам се, че ти ще се смееш , а ние ще ревем. Цървул.
цитирайМного ме кефиш кехлибар! Поговорил малко с някакъв човек и веднага констатирал - Всички Българи сте боклуци. Ние Българите срещу вас, цървулите!
Ами цървуле майчин, кат не ти харесва, чии го крепиш тука? Защо не си ходиш от където си дошъл?
Опааа, забравих ! Ти си роден в България. Майка ти, баща ти, баба ти, дядо ти също. Сигурно по грешка са те писали Българин по народност и се водиш Български гражданин
цитирайАми цървуле майчин, кат не ти харесва, чии го крепиш тука? Защо не си ходиш от където си дошъл?
Опааа, забравих ! Ти си роден в България. Майка ти, баща ти, баба ти, дядо ти също. Сигурно по грешка са те писали Българин по народност и се водиш Български гражданин
Прав си за манталитета. Много си прав.
Но и българските работодатели не са по-стока от българските работници.
Пак до манталитет опира ...
цитирайНо и българските работодатели не са по-стока от българските работници.
Пак до манталитет опира ...
ти явно си дебил. От много години се занимавам с частен бизнес и съм общувал с достатъчно много хора, за да мога да си направя съответните изводи. Горният пример е само капка в океана, мой човек. И, не че е твоя работа откъде съм дошъл и защо не си ходя там, но, за да спиш спокойно, ще ти кажа - не, не съм чист българин. Майка ми е полунемкиня. За съжаление, все още се водя български гражданин. Още нещо да искаш да знаеш, ретард?
цитирайРазбира се, че има и такива работодатели - никога не съм го отричал. В повечето случаи такива индивиди не просперират много, повярвай ми. Най-големият проблем на българите като цяло е, че си мислят, че като основат една скапана фирмичка, и пачките ще започнат да валят отгоре им като дъжд. Малцина са наясно, че трябва РАБОТА, РАБОТА и пак РАБОТА. Няма събота, няма неделя, няма работно време, бачкаш като изоглавен и това е. Нищо не идва даром. Колкото повече хора осъзнаят това, толкова по-добре. За жалост, повечето искат без да си размърдат гъзовете, да станат богати.
Не става така.
цитирайНе става така.
Кехлибар, ти си типичен представител на средностатистическият „работодател“.
Продаваш продукт по европски цени (нали сме в ЕС) заплащаш като на виетнамци и искаш да се бачка като в Китай, денонощно!
Спомням си, преди време, едни тарикати, като теб, заплашваха, че ще внесат работници от някъде си, щото, видиш ли, нашите работници искали големи заплати и не искали да работят по 18 часа на ден, без почивни дни.
Може да си четвърт немец, но това не означава, че не си пълен цървул, като болшинството „работодатели“.
По здрав от нас, Българите !!
цитирайПродаваш продукт по европски цени (нали сме в ЕС) заплащаш като на виетнамци и искаш да се бачка като в Китай, денонощно!
Спомням си, преди време, едни тарикати, като теб, заплашваха, че ще внесат работници от някъде си, щото, видиш ли, нашите работници искали големи заплати и не искали да работят по 18 часа на ден, без почивни дни.
Може да си четвърт немец, но това не означава, че не си пълен цървул, като болшинството „работодатели“.
По здрав от нас, Българите !!
той бил Ханс Желязков, фабрикаджията...:)
цитирайпонеже ти явно си идиот, това е последният твой коментар, на който си правя труда да отговоря.
Ти си типичен булгар - не четеш, не слушаш, не вникваш в написаното, но, разбрал-недоразбрал, страшно държиш да изкажеш тъпото си мнение. Разбира се, това е свободен форум и всеки има право на тъпото си мнение, а аз, понеже съм широкоскроен и великодушен човек, допускам тъпи мнения в постингите си.
Ако беше прочел внимателно написаното по-горе и, най-вече, ако си беше свалил хейтърските булгар-очила, щеше да обърнеш внимание, че аз съвсем не съм давал виетнамски заплати, но понеже ти си мазен, злобен лайняр, както повечето българи, си се отдал на инерцията и си написал неадекватната си простотия. Ще ти кажа още нещо и спирам да се разправям с идиот като тебе. Служителката, която отклоняваше клиенти за себе си (което си е кражба откъдето и да го погледнеш), получаваше средно трудово възнаграждение 1200-1500 лв. на месец, без допълнителните премии, които бяха кажи-речи ежемесечни в ония години.
И въпреки това тя крадеше.
Въпреки това, Офир Олигофренски.
Въпреки това.
Защото болшинството българи сте такива - крадливи и лъжливи лайняри.
Остани си със здраве или пукни в собствената си омраза и жлъч, кретен!
цитирайТи си типичен булгар - не четеш, не слушаш, не вникваш в написаното, но, разбрал-недоразбрал, страшно държиш да изкажеш тъпото си мнение. Разбира се, това е свободен форум и всеки има право на тъпото си мнение, а аз, понеже съм широкоскроен и великодушен човек, допускам тъпи мнения в постингите си.
Ако беше прочел внимателно написаното по-горе и, най-вече, ако си беше свалил хейтърските булгар-очила, щеше да обърнеш внимание, че аз съвсем не съм давал виетнамски заплати, но понеже ти си мазен, злобен лайняр, както повечето българи, си се отдал на инерцията и си написал неадекватната си простотия. Ще ти кажа още нещо и спирам да се разправям с идиот като тебе. Служителката, която отклоняваше клиенти за себе си (което си е кражба откъдето и да го погледнеш), получаваше средно трудово възнаграждение 1200-1500 лв. на месец, без допълнителните премии, които бяха кажи-речи ежемесечни в ония години.
И въпреки това тя крадеше.
Въпреки това, Офир Олигофренски.
Въпреки това.
Защото болшинството българи сте такива - крадливи и лъжливи лайняри.
Остани си със здраве или пукни в собствената си омраза и жлъч, кретен!
За теб се отнася същото, както и за Офир Олигофреня.
цитирайте пешеходците не вземат стопаджии...
Защото са пешеходци...
цитирайЗащото са пешеходци...
Само едно последно питане към теб. Вярно ли е, че си дърт пергиш, който нарочно говори по този начин, с едничката цел да сваля млади интелектуалки от сайта?
цитирайНай-дърт пергиш. Цел, таргет дет му викат за млади интелектуалки.
Защото от младоци като теб, освен полюции, едва ли нещо ще получат…
Сега доволен ли си?
Айде зъбките и у кревата, да ми сънуваш интелектуалките…
цитирайЗащото от младоци като теб, освен полюции, едва ли нещо ще получат…
Сега доволен ли си?
Айде зъбките и у кревата, да ми сънуваш интелектуалките…
22.
etyna -
Посмях се...
05.11.2012 23:56
05.11.2012 23:56
Въпреки, че когато си в ситуацията не е особено смешно. Получавала съм CVта, на които кандидатите са прикачили снимки от плажа, от някой купон или фитнес залата. Твоето телефонно интервю си е шедьовър на безумието.
Успех в търсенето!
Поздрави!
цитирайУспех в търсенето!
Поздрави!
Кехлибарен, така както обобщаваш за всички от няколко частни случая, така и ти влизаш в кюпа на "честните" частници. Понял!
И понеже си поредният "работодател" - мрънкач, ще взема да ти го обясня и на теб.
Редовно проливате сълзи, че способните Българи заминали на запад, а тук останало шкартото, нали така? И защо бе, пиле, същите тези Българи отиват у чужбината? Защото там плащат за свършена работа. Сиреч, там Р-А-Б-О-Т-О-Д-А-Т-Е-Л-Я, им Ц-Е-Н-И, знанието и способностите. А тук, цървулите - работодатели, се ебеват с тях. И същите тези цървули, след това реват, че способните бягат. Ама се оправдава, че видите ли, тук не се създават условия за тяхното развитие ( на способните). И от кого трябва да се създават тези условия бе, пиле? От държавата, селският ветеринар, ВиК или президента на Камерун? Та значи Кехлибарски, друг да създава условията а цървулите да жънат там където не са сеели. Отгоре на това искат да се бачка без почивен ден. Защо? Защото на цървула му се прищяла нов модел кола. Другата му била омръзнала. Защото цървула има мечта да си закупи вила на Паралия Катерини (минимум) като другите цървули. За да могат хората да гледат на него не като обикновен цървул а като баш цървул. Обаче цървула не създава условия, защото това струва пари. И след като способният му тегли една майна, цървула реве на ляво и на дясно, как няма хора (будали) за работа. И когато на цървула-работодател му зададеш въпроса- Как става този номер, че на запад за 8 часов работен ден и 6 дневна работна седмица, онзи който е избягал от него, получава 3-5-10 пъти повече от колкото тук за 12 часов работен ден и 7 дневна работна седмица, същият този цървул, поради липса на адекватни доводи изтърсва тъпотията - Бедна държава сме.
Не е вярно, богата ни е държавата! Богата на цървули!
цитирайИ понеже си поредният "работодател" - мрънкач, ще взема да ти го обясня и на теб.
Редовно проливате сълзи, че способните Българи заминали на запад, а тук останало шкартото, нали така? И защо бе, пиле, същите тези Българи отиват у чужбината? Защото там плащат за свършена работа. Сиреч, там Р-А-Б-О-Т-О-Д-А-Т-Е-Л-Я, им Ц-Е-Н-И, знанието и способностите. А тук, цървулите - работодатели, се ебеват с тях. И същите тези цървули, след това реват, че способните бягат. Ама се оправдава, че видите ли, тук не се създават условия за тяхното развитие ( на способните). И от кого трябва да се създават тези условия бе, пиле? От държавата, селският ветеринар, ВиК или президента на Камерун? Та значи Кехлибарски, друг да създава условията а цървулите да жънат там където не са сеели. Отгоре на това искат да се бачка без почивен ден. Защо? Защото на цървула му се прищяла нов модел кола. Другата му била омръзнала. Защото цървула има мечта да си закупи вила на Паралия Катерини (минимум) като другите цървули. За да могат хората да гледат на него не като обикновен цървул а като баш цървул. Обаче цървула не създава условия, защото това струва пари. И след като способният му тегли една майна, цървула реве на ляво и на дясно, как няма хора (будали) за работа. И когато на цървула-работодател му зададеш въпроса- Как става този номер, че на запад за 8 часов работен ден и 6 дневна работна седмица, онзи който е избягал от него, получава 3-5-10 пъти повече от колкото тук за 12 часов работен ден и 7 дневна работна седмица, същият този цървул, поради липса на адекватни доводи изтърсва тъпотията - Бедна държава сме.
Не е вярно, богата ни е държавата! Богата на цървули!
Трябваше да знам, че си шефче и да не те обиждам. Ся ако ми се наложи да се преместя в Бургъгъ, няма да имам очи да се цаня да работя за теб на конпютъро :-D
цитирай6 години графичен дизайнер. В момента той печели 3000 лв. за себе си и още толкова за мен.
цитирайВъй Бексе как не съм знаел дъ съ къндитатирам при теб ?
цитирай"Та, от всичко казано дотук, мислите ли, че по-голямата част от българите са добри работници, които получават неадекватно заплащане за труда си или си заслужават всяка шибана стотинка, която им подхвърлят работодателите?"
За какво адекватно заплащане може да се говори в Бегето???? Имаме си работодатели, които си мислят че са хванали Господ за оная му работа ....затова всичко читаво ще се изнася навън!
цитирайЗа какво адекватно заплащане може да се говори в Бегето???? Имаме си работодатели, които си мислят че са хванали Господ за оная му работа ....затова всичко читаво ще се изнася навън!
Това твое любопитство в конкретния случай направо си е мазохизъм! :)
Не бих изтраял такъв разговор и до половината, колкото и да ми е интересно какво ще се случи!
#alex - не всички работодатели са такива, има и много съвестни хора които плащат добре. Аз работех до скоро при такъв човек но за съжаление се наложи да освободи работниците си, в това число и мен по независещи от него причини.
#Офир-е, ти в конкретния случай ако си работодател и ти си обади такъв наглотник, как би постъпил и какво би му отговорил? Отговори ми на този въпрос!
Аз например имам доста познания по хардуер и софтуер (налага ми го работата) - но само заради това, че мога да си преинсталирам "Windows"-a или да сменя термопастата на процесора или видеокартата на някой от компютрите в къщи не значи, че мога да работя като сервизен техник, или системен администратор защото за тези неща се искат много по-задълбочени познания. Истината е, че много хора и особено младите са с много високо самочувствие и страшно самомнителни без това да е подплатено със знания и/или възможности. Нямат никаква самокритичност, и си мислят, че светът им е длъжен само защото са се родили. Човек трябва да знае до къде се простират възможностите му - както се казва всяка жаба да си знае гьола!!!
Пак се връщам на конкретния случай. Имам приятел който е графичен дизайнер. Идея си нямате колко труд е положил докато стана това което е сега! А тоя дето се обадил: бил правил "липинки", брошурки, табели. Ами мой човек, това го може всеки със малко повече познания в Корела или Фотошопа. Аз също съм правил визитки и дипляни за фирмата в която бачках до скоро, но това не ме прави дизайнер.
Пак казвам: нужно е всеки да може трезво да преценява какво и колко може.
Фирмата в която работех, е електричарска. Знаете ли какви хора са идвали?!? Идея си нямате даже! Хора завършили електро-техникум не знаят как да свържат девяторна верига, или пускат фаза по жълто-зеления проводник - предпоставка за бъдещи инциденти. Иначе претенции ужас..
цитирайНе бих изтраял такъв разговор и до половината, колкото и да ми е интересно какво ще се случи!
#alex - не всички работодатели са такива, има и много съвестни хора които плащат добре. Аз работех до скоро при такъв човек но за съжаление се наложи да освободи работниците си, в това число и мен по независещи от него причини.
#Офир-е, ти в конкретния случай ако си работодател и ти си обади такъв наглотник, как би постъпил и какво би му отговорил? Отговори ми на този въпрос!
Аз например имам доста познания по хардуер и софтуер (налага ми го работата) - но само заради това, че мога да си преинсталирам "Windows"-a или да сменя термопастата на процесора или видеокартата на някой от компютрите в къщи не значи, че мога да работя като сервизен техник, или системен администратор защото за тези неща се искат много по-задълбочени познания. Истината е, че много хора и особено младите са с много високо самочувствие и страшно самомнителни без това да е подплатено със знания и/или възможности. Нямат никаква самокритичност, и си мислят, че светът им е длъжен само защото са се родили. Човек трябва да знае до къде се простират възможностите му - както се казва всяка жаба да си знае гьола!!!
Пак се връщам на конкретния случай. Имам приятел който е графичен дизайнер. Идея си нямате колко труд е положил докато стана това което е сега! А тоя дето се обадил: бил правил "липинки", брошурки, табели. Ами мой човек, това го може всеки със малко повече познания в Корела или Фотошопа. Аз също съм правил визитки и дипляни за фирмата в която бачках до скоро, но това не ме прави дизайнер.
Пак казвам: нужно е всеки да може трезво да преценява какво и колко може.
Фирмата в която работех, е електричарска. Знаете ли какви хора са идвали?!? Идея си нямате даже! Хора завършили електро-техникум не знаят как да свържат девяторна верига, или пускат фаза по жълто-зеления проводник - предпоставка за бъдещи инциденти. Иначе претенции ужас..
Последните дни чета всякакви оплаквания от разни работодатели, но за сведения на авторът на този пост трябва да кажа, че всъщност "момъкът от Търговище" е питал най-нормални неща, които тепърва ще се налагат в България, защото в Азия, например, няма нищо по-нормално от това, работодателят да осигурява обяд и да помогне в намирането на квартира (понякога я покрива финансово) и да осигури адекватна информация за детски градини, училища и т.н.
Авторът явно няма представа за това, за което говоря и определя кандидатът за работа "нагъл и нахален"! Наистина не мисля, че България някога ще се оправи. Не мога да си представя, че някой нормален бизнесмен от Запад или Изток ще води подобно "интервю" за работа.
цитирайАвторът явно няма представа за това, за което говоря и определя кандидатът за работа "нагъл и нахален"! Наистина не мисля, че България някога ще се оправи. Не мога да си представя, че някой нормален бизнесмен от Запад или Изток ще води подобно "интервю" за работа.
Така е. Оказах се прав за всичко. Здравите леви сили се завръщат. Господ да Ви е на помощ!
цитирайНормално е работодателя да поеме някакви ангажименти към работника който му е нужен! Но работника от своя страна трябва да защити това. Как по друг начин да стане освен със знания и умения. Не може да отидеш и да искаш 3-то, 5-то, 10-то и да не знаеш как да разделиш на две магарета сено. Не защитавам автора на поста, аз също съм бачкер и цял живот съм работил за някого. Но и не мога да се съглася, че всичко трябва да се поднесе на тепсия! А когато разберем, че човека не върши работа, защото няма нужните познания, умения или квалификация какво правим?
Ta пак да се върнем на конкретния случай: момъкът от Търговище след като пита за "нормалните" неща, би трябвало да покрие нормалните за позицията изисквания.
В случая освен, че може да прави "липинки", табели и брошури (което както казах, може да направи всеки със средни познания в Corel и Photoshop), какво друго предлага. НИЩО! Нищо! Защото всеки който има малко понятие от графичен дизайн знае, че софтуера в тази сфера не се ограничава с Корел и Фотошоп. Присъстват и други думички като "3DMax", "Maya" и т.н. Но явно въпросния човек не е чувал за тях, защото ако беше с това щеше да започне. Защо тогава очаква НЕЩО?
Както казах и в предишния си коментар, трябва всеки преди да иска нещо, добре да прецени възможностите си, уменията си, компетенциите си и образованието което е добил. Не може някой който е сменил сам свещите на колата си, да кандидатства за работа в автосервиз като механик, че даже и да очаква заплата 2000+. Ми не! Няма кой да му я даде! Не и преди да защити претенциозните искания с които е постъпил на работа!!!
цитирайTa пак да се върнем на конкретния случай: момъкът от Търговище след като пита за "нормалните" неща, би трябвало да покрие нормалните за позицията изисквания.
В случая освен, че може да прави "липинки", табели и брошури (което както казах, може да направи всеки със средни познания в Corel и Photoshop), какво друго предлага. НИЩО! Нищо! Защото всеки който има малко понятие от графичен дизайн знае, че софтуера в тази сфера не се ограничава с Корел и Фотошоп. Присъстват и други думички като "3DMax", "Maya" и т.н. Но явно въпросния човек не е чувал за тях, защото ако беше с това щеше да започне. Защо тогава очаква НЕЩО?
Както казах и в предишния си коментар, трябва всеки преди да иска нещо, добре да прецени възможностите си, уменията си, компетенциите си и образованието което е добил. Не може някой който е сменил сам свещите на колата си, да кандидатства за работа в автосервиз като механик, че даже и да очаква заплата 2000+. Ми не! Няма кой да му я даде! Не и преди да защити претенциозните искания с които е постъпил на работа!!!
sande написа:
Отглично разказана.
Поздрави!
Поздрави!
отлично разказана наистина :) благодаря, много се забавлявах :)
За да не товаря поста с много приказки, ще се огранича с кратък коментар - без да съм специалист по графичен дизайн, мисля че в самата обява за работа би трябвало да е описано какви са изискванията - примерно умения в тези и тези софтуери, еди колко си време опит, обща квалификация, ако шефът иска да има по-образован служител, за да не се изложи фирмата в някой бъдещ момнет и т.н.
Мисълта ми беше, че ако човекът от Търговище е попаднал на обява без да са уточнение детайлите е нормално да пита за всичко, което говорих предния коментар. Освен това този диалог по телефона ми звучи абсурфно - никой сериозен предприемач няма да провежда подобно "интервю". А за квартира, обяд и детска градина, пак повтарям, напълно нормално е кандидатът за работа предварително да проучи нещата, за да знае има ли смисъл да ходи на интервю в друг град.
За авторът уточнявам, че тези екстри нямат нищо общо с "левите сили", защото никъде в Азия няма ляво, още по-малко социално управление. Навсякъде се следва дясна, а понякога крайно дясна политика с нулева или минимална социална защита. (Изключението е Япония, където има смесен американо-европейско-азиатски модел в бизнеса)
цитирайМисълта ми беше, че ако човекът от Търговище е попаднал на обява без да са уточнение детайлите е нормално да пита за всичко, което говорих предния коментар. Освен това този диалог по телефона ми звучи абсурфно - никой сериозен предприемач няма да провежда подобно "интервю". А за квартира, обяд и детска градина, пак повтарям, напълно нормално е кандидатът за работа предварително да проучи нещата, за да знае има ли смисъл да ходи на интервю в друг град.
За авторът уточнявам, че тези екстри нямат нищо общо с "левите сили", защото никъде в Азия няма ляво, още по-малко социално управление. Навсякъде се следва дясна, а понякога крайно дясна политика с нулева или минимална социална защита. (Изключението е Япония, където има смесен американо-европейско-азиатски модел в бизнеса)
Това което казваш, важи ако обявата е просто за работник.
Тук случая не е такъв. Обявата е за графичен дизайнер и като такава, сама по себе си определя изискванията за боравене със софтуер и уменията. А софтуера в тази ниша не е никак лесен, и за научаване, и за работа! В предишния си коментар съм дал два примера.
За опита, общата квалификация както и всичко останало съгласен! Въпреки, че много често нито едното, нито другото имат значение ако човек няма желание за развитие и само-усъвършенстване в дадена област. :)
цитирайТук случая не е такъв. Обявата е за графичен дизайнер и като такава, сама по себе си определя изискванията за боравене със софтуер и уменията. А софтуера в тази ниша не е никак лесен, и за научаване, и за работа! В предишния си коментар съм дал два примера.
За опита, общата квалификация както и всичко останало съгласен! Въпреки, че много често нито едното, нито другото имат значение ако човек няма желание за развитие и само-усъвършенстване в дадена област. :)
Като гледам всеки търси хора с опит /experienced / в ИТ сектора ама такъв няма да се съгласи да работи за 900лв като ви трябва такъв вземете та го научте за няколко месеца като си вади с това хляба се научава обикновено при добро желание пък и Светлин Наков от Телрик е казал ако ви трябва ИТ специалист научете го
http://www.jobs.bg/advice/useful/view/4539/Softueren-inzhener-se-syzdava-ot-nulata-za-10-meseca
цитирайhttp://www.jobs.bg/advice/useful/view/4539/Softueren-inzhener-se-syzdava-ot-nulata-za-10-meseca
от 1986 г. - Това, което разказа е потресаващо и тук не става изобщо въпрос за професията. Това е бедствие.
Имам сериозни наблюдения как се движи пазарът на труда и това, което констатирам постоянно е просто потресаващо. На българина масово не му се работи - иначе иска големи заплати, добри условия на труд, както казва онзи селски - нещо за детето му да уредиш - а той ако може да си почива. Ако може всичко да му е наред, той само да идва от 8 до 5 и да взима големите пари. Не става така. Условията ни са други. Първо трябва да дадеш, да покажеш какво можеш. Получаването няма да е проблем, ако човек си изкарва парите. Тези пари, които му се дават като заплата трябва да дойдат от някъде - той трябва да си ги заработи реално и не само това - трябва да заработи и за работодателя си. Ако не му харесва да работи за работодателя си - да си създаде фирма и да работи за себе си. Но когато се цаниш за работа при някой - трябва да си дадеш гъзът под наем - поне докато се докажеш.
Работя в семейна печатница и при нас са идвали всякакви хора и от там са ми наблюденията.
Бедствие. Нямам други думи.
цитирайИмам сериозни наблюдения как се движи пазарът на труда и това, което констатирам постоянно е просто потресаващо. На българина масово не му се работи - иначе иска големи заплати, добри условия на труд, както казва онзи селски - нещо за детето му да уредиш - а той ако може да си почива. Ако може всичко да му е наред, той само да идва от 8 до 5 и да взима големите пари. Не става така. Условията ни са други. Първо трябва да дадеш, да покажеш какво можеш. Получаването няма да е проблем, ако човек си изкарва парите. Тези пари, които му се дават като заплата трябва да дойдат от някъде - той трябва да си ги заработи реално и не само това - трябва да заработи и за работодателя си. Ако не му харесва да работи за работодателя си - да си създаде фирма и да работи за себе си. Но когато се цаниш за работа при някой - трябва да си дадеш гъзът под наем - поне докато се докажеш.
Работя в семейна печатница и при нас са идвали всякакви хора и от там са ми наблюденията.
Бедствие. Нямам други думи.
Hahaaaa, you got me at "Силвето от Ямбол"! :))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 860
Архив